Не че пролетта не може да мине без октопод, но типична българска черта е да не изпипваме нещата докрай, така че нека да е с октопод!
Забравяте всички легенди за биене с пръчки, блъскане в скали, шокови замразявания-размразявания… всъщност може и да не ги забравяте, а да продължите да ги разказвате, усмихвайки се загадъчно.
И така, купувате един хубав октопод – около кило и половина, с приятен тъмнорозов цвят и здрави пипала. В повечето случаи ще е напълно изчистен, в по-редките случаи премахвате мастилената му торбичка (вижда се с невъоръжено око) и човката (напипва се с невъоръжени пръсти).
Измивате го хубаво със студена вода и го оставяте на стайна температура за около 30 минути. През това време слагате не много вода в голяма тенджера, лъжица ябълков оцет и две дафинови листенца. Малко преди завирането, внимателно потапяте октопода и го намествате така, че да е почти покрит от водата, но тук-там да стърчи някое пипало – по-красиво е. Добавяте две супени лъжици соев сос и затваряте капака, като го оставяте да къкри на тих огън за 40-45 минути.
Като изтече времето, внимателно набождате с клечка за зъби и преценявате дали е достигната желаната готовност – различните хора имат различни възприятия за крехкост. Когато резултатът ви хареса, изплаквате голям огнеупорен или метален съд с капак със студена вод вадите в него октопода и затваряте капака, за да не губим ценни ароматни компоненти.
След още половин час имаме идеалния октопод, оттук нататък може да го нарежем и да творим – натюр с варени картофи и моркови или нарязан на тънки филийки с лют сос или леко запечен на тиган с малко зехтин и чесън или нарязан на ситно в салата или от всичко по-малко, октопод има достатъчно.
Съчетава се идеално с анасонови напитки, с ледена водка, естествено и с добре охладени сухи бели вина и розета. Аз пробвах два варианта – с алиготе на Ува Нестум и с шардоне без дъб на Заара Естейт. И в двата случая се изпълних с възхищение към производителите на вината. И към себе си.
Author/Автор: Радослав Радев
