Греяното вино…
В различни варианти и под различни названия съществува почти навсякъде, където, в определен период на годината, става студено. Независимо от това дали го харесваме или не, не можем да отречем, че неговият аромат придава винаги празничност и носи уют и топлина. А вкусът допълва и обогатява тези усещания. За да създадем тази прекрасна атмосфера, най-лесният начин е сами да си го направим. С ясното съзнание съм, че повечето винени гурута се отнасят с леко презрение към тази напитка. И съм с още по-ясното съзнание, че когато са в Германия или Австрия, например, не пропускат да надигнат порцеланова чаша над пластмасова тарелка с димящи вурстове.
Като за начало, необходима ни е (поне) една бутилка сухо червено вино. Естествено има и такива, които твърдят, че може и с бяло, но подозирам, че са същите хора, които разправят колко хубава шкембе чорба става, ако вместо шкембе, сложим гъби кладници. По-скоро не бива да им се доверяваме по отношение на храни и напитки.
И така, една бутилка червено вино. Каква бутилка ли? Ей онази, дето ти я подариха един път, и хем не искаш да я пиеш, хем не е редно да я хвърлиш, хем не върви ти да я подариш на някого, щото да не помръква ореолът ти на разбирач. Това е бутилката.
Един-два портокала (може, освен тях, и една-две мандарини)… някои казват и лимони, но аз не казвам така. Има варианти и с ябълка, но препоръчвам цитрусите. После идват подправките, които деля на абсолютно необходими и относително необходими.
Абсолютно необходими са канела на пръчки (2 броя), карамфил (7-8 стръкчета) и черен пипер на зърна (10-12 броя). Относително необходими са кардамон, бахар, индийско орехче, звездовиден анасон и пресен джинджифил. Не бих се ангажирал с точни количества, въпрос на вкус е, но все пак да не се прекалява. Две-три супени лъжици захар, защото всички обичаме да ни е сладко, но често не си го признаваме. Обикновена бяла рафинирана захар. Ако хипстъреем, може и всякакви други захарни варианти.
В суха тенджера се поставят подправките и се запичат на котлона за 1-2 минути, после се добавят 150 мл вода, захарта и добре измитите портокали, нарязани на шайби с дебелина около 1 см и с изчистени семки. Всичко това кипва и после къкри десетина минути на слаб огън. Сега е моментът да решим окончателно въпроса с онази бутилка вино. Изливаме я в тенджерата, затваряме капака и оставяме за 15-20 минути, като внимаваме да не заври.
Тук идва един тънък момент, и както често се случва, има две големи школи – едните го оставят така, другите добавят около 100 мл високоалкохолна напитка. Според настроението. Ако решите да се присъедините към втората школа, препоръчвам бренди или ром. Въпреки, че при толкова ароматни подправки едва ли ще се усетят допълнителните аромати… Така, че и една водка би свършила работа. Но чисто психологически, ром или бренди са по-правилния избор.
След появата на първите мехурчета сме готови. Щедро разливаме с черпак в огнеупорни чаши и се наслаждаваме на резултата. Може, разбира се, да се украсят чашите с пръчки канела, звездовиден анасон и шайби портокал, но това е по-скоро за инстаграм.
Много малко вероятно е, но ако все пак остане, затворената тенджера изнасяте на балкона/двора. На следващия ден имаме греяно вино sur lie, което е прекрасно и в студен, и в претоплен вариант.
Това е моето виждане по въпроса. Всякакви вариации, експерименти и иновации са възможни и дори желани! Благодаря за вниманието и наздраве!
Author | Автор: Радослав Радев
