Skip links

ЩИ – класически сезонен имуностимулант

В тези трудни времена, когато сме изправени пред настъпващи вируси, климатични аномалии и отвсякъде ни заливат фалшиви новини и паника, и народът мрънка като за последно, аз реших да направя една традиционна руска супа – за баланс и хармония на духа и тялото.

Щи е класическа зимна бомба от витамини и други полезни и вкусни съставки, прави се дълго, изглежда красиво и ухае неземно. Получи ми се добре и е редно да го споделя, защото не съм егоист, а и защото съм фукльо.

Преди да преминем по същество – едно леко граматическо отклонение. ЩИ е интересна дума в руския език – няма род и съществува само в множествено число. Единствено число би трябвало да е Щ, ама някак не ми звучи апетитно.

И така – половин килограм хубаво телешко (по-добре е говеждо, ама по-трудно се намира), най-добре джолан, но и друго става. Половин килограм прясно бяло зеле. Два средноголеми моркова, глава лук, един едър и добре узрял домат (в краен случай може и от консерва), два едри картофа, 3-4 скилидки чесън. Зелении, каквито обичате – магданоз, копър, кориандър. Целина и пащърнак – те липсват в класическия вариант, но са моя скромен принос към него. Бахар и черен пипер на зърна, сол и лют червен пипер.

Нужна е голяма тенджера – за да събере всичко и да създаде усещане за изобилие. Месото се измива добре и се залива с 2-2.5 литра студена вода, слагаме да заври и започваме да отпенваме с решетъчна лъжица, дълго и методично, търпеливо и старателно. Когато бульонът остане бистър, намаляваме огъня. Добавяме парче целина, парче пащърнак, няколко зърна бахар и няколко зърна черен пипер, захлупваме тенджерата и варим до готовност, горе-долу час-час и половина. Аз лично не препоръчвам да се слага сол на този етап.

През това време можем да си налеем едно охладено розе и да си подготвим другите съставки. Морковите настъргани на най-едрото на рендето, лукът на кубчета, доматът обелен и нарязан на кубчета или едро настърган, картофите на средно големи парчета. Зелето се нарязва – не много ситно, не много едро – както ви подскаже сърцето.

В тиган с малко нагорещено олио бързо запържваме лука и морковите (3-4 минути), после добавяме доматите за още десетина минути.

Когато месото се свари, го изваждаме и нарязваме на парчета, малко по-едри от парчетата, на които сме нарязали картофите. Целината и пащърнакът от бульона може да изхвърлим, може да нарежем на дребно и да върнем обратно заедно с месото, а може и да ги смачкаме отделно с малко чесън, зехтин, черен пипер и сол, и да видим дали добре ни се получава върху препечена филийка към розето. Добре се получава със сигурност, но аз не направих така, а ги върнах в бульона заедно с парчетата месо.

Сега посоляваме, добавяме зелето и картофите, разбъркваме, добавяме лука, морковите и доматите от тигана, разбъркваме, ръсваме лют червен пипер, слагаме капака и оставяме да къкри на бавен огън за около 30-40 минути. През това време лежерно пием от розето, смачкваме чесъна и нарязваме зелените подправки на ситно.

Когато картофите са сварени, добавяме смачкания чесън и зелените подправки, затваряме капака и изключваме котлона. Готово е! След 15 минути може да се сервира. Хубав черен хляб не е задължителен, но е препоръчителен.

Ако решите да продължите с розето – в дълбока чиния слагате щедра лъжица заквасена сметана и заливате със супата. Ако се придържате към класиката и преминавате на водка – същото, но без сметана. Важното е на живота да се гледа с усмивка!

Author | Автор: Радослав Радев

Сподели в:

Leave a comment

Name*

Website

Comment