Сега да ви обясня за агнешкото. Знам, че всички ви казват колко е сложно, какви тънкости има… бошлаф! Нещата са съвсем прости – трябва ви хубаво месо и малко внимание към детайла.
В голяма тава се разполага удобно едно цяло агнешко бутче. Подготвяме две връзки зелен лук и няколко стръка пресен джоджен (Mentha spicata; гьозум/юзъм). Ако няма джоджен – и мента (Mentha piperita) върши работа. Много подправки не са необходими, нито дълги и сложни маринати, шпикования и т.н. Леко посоляваме бутчето, наръсваме с червен пипер и добре омазваме с краве масло. Около него нахвърляме лука и джоджена, нарязани на едро. Поливаме ги с хубав зехтин и добавяме 2-3 чаши топла вода.
Загъваме плътно с алуминиево фолио и печем в предварително загрята фурна, на 160 градуса и на вентилатор. След втория час отгръщаме фолиото, възхищаваме се на аромата, добавяме още 2-3 чаши вода и пак загъваме. Лукът и джодженът са леко почернели, може би и залепнали за тавата – това да не ви притеснява, те са си изпълнили предназначението и са дали най-доброто от себе си. След още един час изваждаме тавата и я оставяме загъната с фолиото за 30 минути.
През този половин час правим един класически таратор – гъст, задължително с копър, джоджен, чесън и орехи. Две мастики с таратора – аз препоръчвам Заарска. Добре е в отделна купичка (пахарче) да има маслини каламон (каламата), сушени на слънце. Също и твърдо сварени яйца, леко поръсени със самардала.
Агнешкото поднасяме с картофено пюре и два стръка пресен чесън. Това е напълно достатъчно. Зелената салата в случая (а и в много други случаи) е излишна, но ако много държите на нея, може да се аранжира отстрани – по-скоро да е отмора за окото, а не толкова за ядене. Същото се отнася и за други гарнитури, базирани на спанак, лапад, киселец или коприва.
Комбинираме с българска сира – аз препоръчвам района на Южен Сакар, но съм склонен да разгледам и други варианти. Наздраве!
Author | Автор: Радослав Радев
